Честит рожден ден, Криси!
Обзела ме е някаква сантименталност и даже ще се изложа с този кадър с несполучлив опит за тазгодишната ми торта за рождения ден на Криси, но и това си има своя чар. Дори успях да я заснема, нали... Ей така, един ден, когато я видя отново да си спомня първите десет. Новогодишна равносметка не си правя отдавна. В края на годината си правя родителска равносметка. Така я наричам. Посрещането на новата година за мен е посрещане на новия живот. Приготовленията са не за изпращането на последния ден от годината, а за посрещането на първия. И първия ден от живота на неговия живот. И знам, че всички тези единици в датата и часа му на раждане не са случайни. Цели 10 години съвместен път и взаимен обмен на житейски опит. Макар и кулинарен инвалид се надявам да съм достоен, дори и не съвсем съвършен, родител на един вече пораснал човек. Даже голям човек - вече на цяло едно десетилетие. Тортата изглеждаше зле, но беше вкусна, защото съм я правила аз. За Криси. И той така каза. А и най-важното